Стимулите на ЕС трябва да са силни, координирани и фокусирани

Европа осъществява безпрецедентен монетарен стимул като отговор на кризата с Covid-19, но и съответният фискален такъв трябва да бъде на път. Напълно оправдана е, като урок от минали кризи, необходимостта да се използва огромна сила, за да се овладее паниката на финансовия пазар и да се предотврати икономически крах, пише за Financial Times Оли Рен, управител на Финландската централна банка и бивш вицепрезидент на Европейската комисия. 

На фона на постепенното облекчаване на ограниченията в бизнеса и ежедневието, сега е моментът за правилната комбинация от икономически политики. Силните монетарни стимули осигуряват жизнено пространство за икономиките, страдащи от коронавирусната криза. Държавите членки на ЕС трябва да го използват, за да преследват структурни реформи и да подобрят потенциала за растеж и устойчивостта на своите икономики. Нуждаем се от закъснялата икономическа трансформация към по-конкурентна, устойчива и дигитализирана икономика.

Европейската централна банка играе своята подобаваща роля като доставчик на кризисна ликвидност. Засега, и очевидно в средносрочен план, ефектът от пандемията Covid-19 е дезинфлационен, а не инфлационен, като опасността от дефлация отново се появи. Основното предизвикателство след премахването на ограниченията е прекомерното предпазно спестяване от страна на домакинствата и избягването на риска от компаниите. Историческите данни показват, че след пандемии реалните лихвени проценти остават ниски за дълго време.

Това оправдава мощното приспособяване на паричната политика, предприето от ЕЦБ. Отрицателните й лихвени проценти, широкомащабните покупки на облигации и основните операции по рефинансиране са съразмерни и необходими.

Този тип приспособяване обаче няма да остане завинаги. През следващите години възстановяването и растежът ще намалят неизползвания потенциал на икономиката, като един ден държавите членки и техните правителства трябва да са готови да живеят с по-малко приспособяване и по-високи лихви. Не бива да се предполага, че тогава политиката на централните банки ще се определя от фискалната ситуация. Централните банки са ангажирани да поддържат ценовата стабилност.

Това не означава, че трябва да предприемем ранно изтегляне на паричната подкрепа. Преждевременните покачвания на лихвите от ЕЦБ през 2011 г. ни напомнят за рисковете от бързото оттегляне на регулаторната подкрепа - те задълбочиха дълговата криза в еврозоната. Тъй като монетарната политика е колкото наука, толкова и изкуство, по-добре е да бъдем в безопасност, отколкото да съжаляваме. Преди да оттеглим подкрепата, трябва да се уверим, че за определен период от време инфлацията твърдо е достигнала средносрочната цел за ценова стабилност.

Целта на ЕЦБ за инфлацията се определя като „под, но близо до 2 на сто“. Това трябва да се преразгледа при прегледа на стратегията за паричната политика, който ще започне през септември. ЕЦБ трябва да обмисли симетрична цел от 2 на сто, като в краткосрочен план инфлацията може да варира около нея, за да достигне целта в средносрочен план, стабилизирайки инфлационните очаквания.

Необходими са и по-силни фискални стимули. Последният Европейски съвет беше разочарование. Неотдавнашните дипломатически действия ме накараха да очаквам, че лидерите на ЕС ще се споразумеят за европейски фонд за възстановяване по време на срещата на високо равнище през юли. В комбинация с фискалните стимули на отделните държави членки, като например германският пакет от 130 млрд. евро, това ще засили възстановяването и ще означава също, че монетарната политика вече няма да бъде единственото оръжие.

От първостепенно значение обаче е да се гарантира, че новото финансиране от ЕС ще се използва по предназначение: здравеопазване, заетост, устойчиво развитие и цифрова трансформация. Разходването на парите извън инвестиции би противоречало на планираните цели.

Ето защо ЕС трябва да използва системата „Европейски семестър“ на координирано разработване на политики, за да наложи условията, включени в пакета за възстановяване. Използвайки своите бенчмаркове и методи за проверка, националните програми за възстановяване трябва да бъдат внимателно проучени относно ефекта им върху структурните реформи, иновациите и инвестициите. Политиките трябва да бъдат създадени с истинската цел за повишаване на производителността и конкурентоспособността.

Това важи за всяка държава членка, от юга до севера. Финландия, например, има 5-процентен недостиг по отношение на фискалната си устойчивост и много се нуждае от структурни реформи на своя трудов пазар и в публичния си сектор, както и от увеличени инвестиции в устойчивата дигитална икономика.

Макар че тази криза удря силно Европа, тя също е шанс за истински напредък. Тази възможност трябва да се използва, а не да се пропусне.